Фотоволтаиката е метод за преобразуване на слънчевата енергия в постоянен ток, чрез използването на полупроводникови материали.
Фотоволтаичната клетка е полупроводников елемент, който преобразува попадналата върху него светлина в електрическа енергия. Съществуват различни видове фотоволтаични клетки, в зависимост от материалите и технологията използвани за производството им – mono-Si (монокристален силиций) poly-Si (поликристален силиций), a-Si (аморфен силиций), CdTe (кадмиев телурид), CIGS (медно-индиев-галиев селенид) и други.
Фотоволтаичният модул е изделие, съставено от няколко на брой (обикновено 60) фотоволтаични клетки, капсулирани между специално стъкло с висока пропускливост и защитно фолио, които ги предпазват от механични повреди и проникване на влага. Номиналната мощност на всеки модул се измерва в единицата Wp (ват-пик) при определени условия – интензитет на слънчевата радиация 1000W/m2, температура на фотоволтаичния модул 25°C и коефициент на въздушната маса AM 1,5.
Соларният инвертор е електронно устройство, което преобразува постоянния ток, генериран от фотоволтаичните модули, в променлив.
Фотоволтаичната система е комплексно съоръжение, която преобразува слънчевата енергия в електрическа. Основните компоненти, от които е изградена една фотоволтаична система са един или повече фотоволтаични модули, носеща конструкция за монтаж на модулите, соларен инвертор или заряден контролер, кабели, защитна апаратура и други. Допълнителен компонент в автономните фотоволтаични системи са акумулаторните батерии.
Фотоволтаичните системи могат да се разделят на няколко основни групи:
В зависимост от начина на монтаж: покривни, фасадни или наземни;
В зависимост от връзката им с електроразпределителната мрежа: автономни (off-grid) или мрежови (on-grid);
В зависимост от предназначението: за собствено потребление или за продажба на произвежданата енергия;
В зависимост от генерираната електроенергия: правотокови или променливотокови;
Ефективността на една фотоволтаична система зависи от множество фактори. По нашите географски ширини специфичното средногодишно производство на електроенергия от един инсталиран kWp варира между 1250 kWh - 1400 kWh, при оптимална ориентация на фотоволтаичните модули.
Фотоволтаичните системи за собствено потребление работят в паралел с електроразпределителната мрежа и не могат да функционират автономно - например при отпадане на мрежовото захранване. Произведената от тях електроенергия се използва приоритетно за захранване на консуматорите в рамките на обекта, а в случай, че моментната мощност на системата надвишава мощността на консуматорите, излишната енергия се отдава към мрежата. И обратно - ако произвежданата от фотоволтаичната система енергия е недостатъчна за захранване на включените консуматори, недостигът се взима от мрежата.
При присъединяването на този тип системи, мрежовият оператор заменя съществуващия електромер за търговско измерване с двупосочен.
Системите за повишена собствена консумация и възможност за работа в автономен режим се различават от стандартните системи за собствено потребление с възможността да съхраняват неупотребената в момента на производство електроенергия в акумулаторни батерии. Това позволява на потребителя да използва възобновяема енергия, дори и извън светлата част на деня. Този тип системи могат да функционират и в автономен режим, което ги прави особено привлекателни за райони, в които има чести прекъсвания на електрозахранването.
Автономните фотоволтаични системи се използват за захранване на консуматори или обекти, за които свързването към електроразпределителната мрежа е невъзможно или икономически неизгодно. Съществуват два принципно различни подхода в структурирането на автономна система, като избора на конкретна система зависи основно от вида и мощността на консуматорите.
1. Правотокови
2. Променливотокови
Автономните фотоволтаични системи често се оборудват и с резервен източник, като например - дизелов електрогенератор. Този тип системи се наричат хибридни и могат да осигурят целогодишно електрозахранване, дори и в райони с неблагоприятни метеорологични условия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по изграждане, производство, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, са уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ), Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наредба №6 от 24 февруари 2014г. на ДКЕВР за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и др.
Електроенергията, произведена от възобновяеми източници, може да се продава на свободния пазар на електроенергия, чрез сключване на договор с лицензиран търговец на електрическа енергия, като цената се определя на пазарен принцип.
Електроенергията, произведена от обекти, отговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (обекти с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии), се изкупува от дружеството краен снабдител на електроенергия, по определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преференциална цена. Цената е фиксирана за период от 20 години от момента на сключване на договора за изкупуване.
Съгласно решение Ц-9 / 01.07.2018 г. на КЕВР, изкупните цени са както следва:
1. ФтЕЦ с инсталирана мощност до 5 kW – 242,13 лв. / MWh
2. ФтЕЦ с инсталирана мощност над 5 kW и до 30 kW – 205,99 лв. / MWh
Системите за производство на електроенергия от възобновяеми източници с мощност до 30 kW включително, изградени към съществуващи сгради в урбанизирани територии, са обекти от шеста категория по смисъла на ЗУТ и за тях не се изисква одобрение на инвестиционен проект за издаване на строително разрешение и разрешение за ползване (ЗУТ, чл. 147. ал. 1 т. 14). Изграждането на такава система трябва да се съгласува с електроразпределителното дружество.
Процедурата по съгласуване започва с подаване на заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. Заявлението се подава в офис на електроразпределителното дружество и трябва да съдържа основните технически характеристики на системата и да бъде придружено от актуална скица и документ, удостоверяващ вещното право върху имота, копие от виза за проектиране или одобрен ПУП (когато издаването им е задължително съгласно ЗУТ). В заявлението се посочва дали обектът отговаря на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (обекти с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии), както и дали произведената електроенергия ще се използва за собствено потребление или не.
В срок от един месец (15 дни за обекти по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ) електроразпределителното дружество трябва да изготви становище, в което са описани условията и начинът на присъединяване на системата към мрежата. На базата на посочените в становището параметри се изготвят конструктивно становище и становище от електроинженер / електротехнически проект. Проектът се съгласува с електроразпределителното дружество и се внася в общинската администрация за издаване на строително разрешение. След сключване на договор за присъединява се пристъпва към изграждане на фотоволтаичната инсталация.
След изграждането на системата се сключват договор за изкупуване на електрическата енергия и договор за достъп до електроразпределителната мрежа.
Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия или резервни източници на електрозахранване без разрешението на електроразпределителното дружество е в нарушение на Закона за енергетиката и Наредба №6 от 24 февруари 2014г. на ДКЕВР за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. При установяване на нерегламентирано присъединяване, електроразпределителното дружество има право да преустанови електрозахранването на обекта.
Изискването за съгласуване е валидно, дори и в случай, че системата не връща енергия към мрежата.
Мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. В този случай мрежовият оператор посочва причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за осигуряване на условия за присъединяване на централата съобразно плановете за развитие на мрежата. Откази за присъединяване могат да се обжалват пред КЕВР при условията и по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката.
За обекти по чл. 27 ал. 5 от ЗЕВИ, мрежовият оператор няма право да откаже присъединяване! В съответствие с чл. 27 ал. 5 от ЗЕВИ се присъединяват тези обекти, които отговарят на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и при които заявената инсталираната мощност на системата не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител.
При инсталирана мощност, по-голяма от 5 kVA, задължително се изисква изграждането на симетрична трифазна генерираща система.
Нямаме представа – и ние го търсим :)